Лилия Байчева

Лилия Байчева Днес ще ви запознаем с още един от нашите талантливи автори Лилия Байчева – тя носи изкуството в сърцето си и намира красота в най-малките детайли. – Представи се. -Здравейте! Казвам се Лилия Байчева и по професия съм историк. Работя в архива на Националния институт за недвижимо културно наследство, където всеки ден се докосвам до историята и до духа на миналото, запечатан в документите и архитектурата на България. Може би именно тази близост до културното наследство подхранва любовта ми към изкуството и нуждата да създавам нещо красиво и лично. -Какво изработваш? -В свободното си време рисувам акварели – нежни, ефирни, пълни с живот. За мен рисуването е начин да избягам от натовареното ежедневие и да се потопя в свят на цветове и спокойствие. -Как започна и откога се занимаваш с това? -Всичко започна по време на пандемията, когато имах повече време за себе си. Реших да опитам нещо ново и се записах на няколко онлайн курса по акварел. След уроците започнах да експериментирам сама. Да търся своя стил, своето усещане за цвят и композиция. Всяка следваща картина е ново предизвикателство. Още като дете обичах да рисувам, но едва сега, години по-късно, осъзнах колко силна е тази страст. -Имаш ли специална техника или любима тема? -Винаги ме е привличала акварелната техника – тя е лека, прозрачна и в същото време изисква търпение и прецизност. Обичам цветята и животните, защото в тях откривам чистота и естествена красота. През последните месеци започнах да рисувам и портрети, което е ново предизвикателство за мен. -Какво те вдъхновява? -Моята най-голяма муза е зеленооката ми котка, с която сме неразделни. Рисувала съм я многократно – понякога палава, друг път спокойна и замислена. Тя ми напомня, че красотата често се крие в малките неща. В светлината, която пада през прозореца, в цъфнало цвете или в тихия момент на вдъхновение, когато четката докосва хартията.

Днес ще ви запознаем с още един от нашите талантливи автори Лилия Байчева – тя носи изкуството в сърцето си и намира красота в най-малките детайли.

– Представи се.

-Здравейте! Казвам се Лилия Байчева и по професия съм историк. Работя в архива на Националния институт за недвижимо културно наследство, където всеки ден се докосвам до историята и до духа на миналото, запечатан в документите и архитектурата на България. Може би именно тази близост до културното наследство подхранва любовта ми към изкуството и нуждата да създавам нещо красиво и лично.

-Какво изработваш?

-В свободното си време рисувам акварели – нежни, ефирни, пълни с живот. За мен рисуването е начин да избягам от натовареното ежедневие и да се потопя в свят на цветове и спокойствие.

-Как започна и откога се занимаваш с това?

-Всичко започна по време на пандемията, когато имах повече време за себе си. Реших да опитам нещо ново и се записах на няколко онлайн курса по акварел. След уроците започнах да експериментирам сама. Да търся своя стил, своето усещане за цвят и композиция. Всяка следваща картина е ново предизвикателство. Още като дете обичах да рисувам, но едва сега, години по-късно, осъзнах колко силна е тази страст.

-Имаш ли специална техника или любима тема?

-Винаги ме е привличала акварелната техника – тя е лека, прозрачна и в същото време изисква търпение и прецизност. Обичам цветята и животните, защото в тях откривам чистота и естествена красота. През последните месеци започнах да рисувам и портрети, което е ново предизвикателство за мен.

-Какво те вдъхновява?

-Моята най-голяма муза е зеленооката ми котка, с която сме неразделни. Рисувала съм я многократно – понякога палава, друг път спокойна и замислена. Тя ми напомня, че красотата често се крие в малките неща. В светлината, която пада през прозореца, в цъфнало цвете или в тихия момент на вдъхновение, когато четката докосва хартията.